OntoDialecticsEnglish

Home | OntoDialectics Intro.pdf | Onto-Practice Blog |

1. Кратко представяне:

2. Предговор: "Светът е единен и по необходимост трябва да се описва от една единствена, обща и универсална теория." | ..."светът е единен защото е материален"...

3. Въведение в Онтодиалектиката: "Аз съществувам!" | "Моето друго (Не-Аз) съществува!" | "Съществуващото е!" | Светът е екзистенциално единен. | всичко и нищо | Съществуващото е единно... единното съществуващо се самосъхранява и самоопределя. | Самосъхраняване или самозапазване на съществуващото | Самоопределяне на съществуващото | ...първично битие...елементарни онто-частици (ЕОЧ)... битие в себе си...битие с другите... | Съществуващото е Абсолют - единство от битие в себе си и битие за себе си.

4. Конкретизация и физическа интерпретация на основните принципи: ...маса... | ...пространство...елементарна пространствена клетка (ЕПК)... | ...време...елементарен интервал от време (ЕИВ)... | ...закони за самозапазване и самоопределяне на съществуващото... основни онтологични принципи (ООП)... | ...фундаментални физически константи... | Достоверност на двата онтологични принципа във...времето. | Физическа интерпретация на ООП | ...законите за запазване на импулса и на енергията... | ...формула на Айнщайн за пълната енергия... | ...формула на Де Бройл за енергията на произволно взето тяло... | ...корпускулярно-вълновите представи за материята...се утвърждават като екзистенциално свързани и произтичащи от самата същност на съществуващото. | ...отношение на неопределеността на Хайзенберг...

5. Механизъм на самоопределяне и самоформиране на съществуващото: ...самоопределяйки и самоизменяйки се всяка една онто-частица определя и изменя намиращите се в съседство с нея... По този начин чрез единичното съществуващото се самоформира като всичко | ..."разпространение на светлината в празното пространство с постоянна скорост"..."виртуални частици"... | ...защо масата на фотона в състояние на покой е равна на нула?

6. Единен закон на взаимодействие: ...реалното макро-пространство трябва да...се свива и разширява, когато количеството енергия, разсеяна в него се променя... | Лоренцово скъсяване на дължината | Единен закон на взаимодействието

7. Многомерно динамично-равновесно състояние: Симетрия | ...инвариантността на физичните закони...

8. Граничен случай: ...теоретичния модел за обединяване на електромагнитното, слабото и силното взаимодействия... | Вселената преди Големия взрив

9. Критерий за елементарност на микрочастиците: Протон | Електрон

10. Обобщение: Битието за себе си в сравнителна степен е съзнание, разум. Битието за себе си в превъзходна степен е Бог - Абсолют.

11. Непосредствени приложения на Онтодиалектиката: Преодоляване на противоречието материализъм - идеализъм: "Светът е екзистенциално единен." | Познаваем ли е светът? | Теория на елементарните частици, фундаментални взаимодействия ... | Паралелните светове и свръх светлинните скорости | Актуализиране на релацията Личност - Абсолют. << BACK

 

1. Кратко представяне:

Казвам се Милко Гърчев и съм роден на 5 Август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил съм Техникума по минна промишленост в родния ми град (1974), Минно-геоложкия институт - сега МГУ "Св. Иван Рилски"(1981) и Нов български университет (1999). По професия съм минен инженер-обогатител и икономист (бизнес-администратор), специализирал съм в областта на минералните технологии и математическото моделиране и оптимизиране на технологичните процеси (1982).

Живея със семейството си в родния ми град и от 1982 г. работя в "Асарел-Медет" АД на различни длъжности от началник смяна в обогатителната фабрика до главен специалист по минерални технологии и н-к отдел в управлението на фирмата. Публикувал съм някои свои материали в специализирания печат и имам внедрени в производството няколко разработки със значителен технологичен и икономически ефект.

С проблематиката, обект на настоящето изследване, се занимавам от 1984 г., когато предложих за печат статията си "За пространството и времето - необходима ли е корекция на представите ни?". През 1987 г. изследването ми бе регистрирано в ИНРА (сега Патентно ведомство) и разгледано от научния съвет при ИЯИЯЕ към БАН като искане за откритие под името "Единен закон на взаимодействие". За пръв път обаче идеите ми получиха публично признание по време на Първия български конгрес по перспективни и нестандартни проблеми, проведен в София от 4 до 6. Май 1992 г. Последваха редица публикации през 1994-95 г. в сборника доклади от конгреса, в периодичния печат и в отделна брошура на ИК "Богиана", озаглавена "Въведение в Онтодиалектиката като теория на нещата от елементарното до Бога". По същото време кандидатствах за финансиране на по-нататъшните ми изследвания от Национален фонд "Научни изследвания", но без успех. Не дадоха резултат и опитите ми да си осигуря необходимите средства чрез иновационна дейност в "Асарел-Медет" АД. В началото на 1999 г. публикувах изследванията си в Интернет на адрес http://members.spree.com/education/ontosite/, но с преустановяване на безплатния Web-hosting от Spree.com две години по-късно, страницата бе ликвидирана. Липсата на средства задържа изследванията ми на нивото им от 1998 г. С настоящата публикация се надявам да намеря спонсори и съмишленици за по-нататъшно развитие и популяризиране на Онтодиалектиката.

Съпругата ми - Френия Гърчева, е минен инженер и педагог. Имаме двама сина - Тервел (1980) и Апостол (1983). Благодарен съм и на тримата за обичта и съдействието. << BACK

 

2. Предговор:

"Светът е единен и по необходимост трябва да се описва от една единствена, обща и универсална теория." Това схващане, макар и не в толкова явна форма винаги е владяло умовете на учените. От времето на Талес и Анаксимандър, та до днешната шеметна епоха на Айнщайн, Планк и Ст. Хокинг, в течение на хилядолетия, формулирането на основните принципи, обясняващи същността на единния свят, се е възприемало не само като идеал, но и като непосредствена цел от търсещият човешки дух. Изминатият път е пълен с успехи и с неудачи и най-вече с противоречия. Историята на науката (и в частност на философията, физиката, математиката...) е наситена с примери за това. И не само тя. Корените на нагласата - светът да се възприема като нещо единно и да се търси универсално обяснение на този факт, могат да се проследят много по-далеч назад във времето и то не единствено в библейските предания за Сътворението или в Махабхарата. << BACK

Дали "светът е единен защото е материален", както твърдят материалистите от Левкип и Демокрит до Макс и Енгелс, или защото в основите му е заложена такава идея от Бога - Творец, съгласно мнението на идеалистите от Платон до Хегел и насетне - ето къде човечеството е виждало винаги основната дилема. Но съществува ли наистина такава дилема? << BACK

Отговор на горните въпроси се надявам да даде Онтодиалектиката. А тази статия (Web - страница) е едно въведение (преддверие) към нея. Тук няма да намерите обширна ретроспекция или унищожително-критичен анализ на съществуващите възгледи по разглежданата тема. Напротив, ще попаднете директно във вихъра на новата теория, ще се докоснете до същността на нещата, изложена като оголен от подробности концептуален скелет. Ще се сблъскате с една радикална по критериите на Кюн промяна на парадигмата, която дава възможност за алтернативно пренареждане на общо взето познати неща, а от там и за някои невероятни на пръв поглед евристични прозрения. Философски обосновано, логически последователно и строго математически се извеждат и обединяват в една фундаментална теория съвременните познания за елементарните частици, законите за запазване и взаимодействие, за еволюция на Вселената... Теорията на относителността, Квантовата теория, Теорията на елементарните частици се вписват като частни теории в Онтодиалектиката. И ако Макиавели е прав, когато казва, че няма по-голям интелектуален подвиг от това да пренаредиш познатите неща по нов начин, то не по-малък подвиг е, изглежда, и усилието да се опиташ да разбереш и да приемеш с открито сърце една картина на света, създадена от донякъде познати елементи, но подредени от някой друг по необичаен за теб начин.

Впечатлен съм от умението на Ст. Хокинг да пише научни бестселъри, които да се продават с успех по вестникарските будки, но не мога да се възползувам от подобен подход. Онтодиалектиката прави първите си дръзки и донякъде нахални стъпки, за които тъкмо ИНТЕРНЕТ е идеалната стартова площадка. Именно в мрежата интересът и пренебрежението, вниманието и високомерието, признанието и отрицанието могат да се срещнат на ниво, отговорно, открито и директно, и в спора помежду им новата теория да заеме след време това място, което по достойнство и се полага.

Заповядайте! Разгледайте спокойно и внимателно предложената Ви конструкция. Проучете сами използуваните градивни елементи и похвати. Опитайте се да достроите, да преустроите или да разрушите издигнатия скелет. Каквото и да направите усилията Ви ще бъдат от полза. Във всички случаи Вие сте добре дошли! << BACK

 

3. Въведение в Онтодиалектиката:

От времето на Декарт е известно, че една истински научна теория не трябва никога да се базира на недостоверни предпоставки.

"Аз съществувам!" - това е, без съмнение най-достоверното твърдение, което всеки един субект на познанието може да изкаже, било пред себе си, било публично, без при това да се нуждае от някакви емпирични или рационални доказателства. Увереността ми, че "Аз съм!" не може да бъде разколебана дори от авторитети като Кант, които не биха могли да влязат в спор с мен и да ме опровергаят, ако аз действително не съществувах. От какво естество, от какъв характер е тази субективна увереност: първично-елементарен или производен, преходен или вечен, сетивен или интуитивен, дълбоко подсъзнателен или рационално-спекулативен - това е просто без значение. "Аз съм!" и никой не може да отрече достоверността на това твърдение в момента, в който го изказвам. Защо теорията да не тръгне именно оттук? << BACK

Увереността ми, че съществувам, е генетично свързана с вярата, че и "Моето друго (Не-Аз) съществува!" Елементарно простото, но достоверно твърдение "Аз съм!" неусетно се усложнява и обогатява, превръщайки се в "Аз съм нещо обособено, различно от моето друго, от нещото извън мен, от Не-Аз!" Какво представлява моето друго, какви са неговите особености, познаваемо ли е, или не - са въпроси, които не могат да разколебаят вярата ми, че "То е!" И това твърдение е в същата степен неоспоримо. Ако е достоверно единствено, че "Аз съм!" - то не би имало пред кого да го оспорвам. Ако спорът е основателен, то в него Аз по необходимост се противопоставям на Не-Аз, на нещото, чието съществуване отричам. << BACK

И така, индивидуалността не би могла да се възприеме като нещо обособено, без да се противопостави на своето друго, на онова, което е извън нея. По този начин двете твърдения "Аз съществувам!" и "То (Не-Аз) съществува!" се явяват като две страни на пределно общото съждение "Съществуващото е!" Аз и Не-Аз имаме нещо общо, което ни е вътрешно присъщо, свързва ни и ни противопоставя, и се проявява във факта, че съществуваме.

"Съществуващото е!" - това е най-общото достоверно твърдение, което е възможно като субекти на познанието да изкажем. За съществуващото имаме усещания, впечатления, представи и понятия, можем да го възприемаме, мислим, познаваме и преобразуваме. Най-общото определение на нещата, явленията и процесите, което сме в състояние да им припишем, е, че съществуват. Съществува както материалното от неутриното и електрона до Вселената, като обективна и независеща от човешката ни суета реалност, така и идеалното - от съновидението и отделната представа до понятието, до идеята за Бога, до най-сложната научна теория. Светът е екзистенциално единен. Съществуващото е в нас и около нас, то е всичко. Неговото друго е това, което няма битие - нищото. << BACK

Лишеното от съществуване не рефлектира в нашите възприятия. За него не могат да се изказват утвърдителни съждения. Всяка позитивна форма от вида на "То е..." го определя като битие, затова са му чужди и неприсъщи всякакви предикати.

Съществуващото е единно, неговото друго - лишеното от битие и свойства нищо, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Схващано по този начин като затворена система, единното съществуващо се самосъхранява и самоопределя. << BACK

Самосъхраняването или самозапазването на съществуващото се свежда до това, че то не преминава и никога не се превръща в своето друго, т. е. в нищо. По същия начин стои въпросът и с възникването на това, което е. Битието не се поражда от небитие и никога не преминава в своето друго, независимо какво мислят и твърдят философите от Хераклит, Левкип и Демокрит насам. Нищото с битийно бъдеще не е настояще нищо, а нещо в потенциална форма, т. е. съществуващо. Способното да се движи и изменя (възниква и изчезва) е в отношение с пространството и времето, с обективната реалност, а лишеното от битие не притежава релативност. << BACK

Самоопределянето на съществуващото е закономерност, обусловена от факта, че извън него няма нещо, което би могло да му наложи някакви реални ограничения. Определящото като материално или идеално е преди всичко съществуващо, свойствата му да определя и ограничава са вътрешно присъщи на това, което е, на притежаващото битие. Нищото лишено от битие и от свойства не е обособено, не е определено и не определя.

Самозапазвайки и самоопределяйки се, съществуващото по необходимост се самоизменя като абсолютна противоположност на своето друго. Лишеното от битие не се самозапазва, самоопределя и самоизменя, но не е и в покой. По този начин това, което е, се явява като всичко, като Абсолют, докато нищото просто не се явява. << BACK

Съществуващото се явява като множество конкретно обособени неща - единно многообразиеот идеи и вещи със специфични свойства, връзки и отношения помежду им. То не би могло да се яви като едно единно, равно, тъждествено на себе си и не обособено нещо, защото би се сляло със своето друго; но не би могло да се яви и като нещо единно, равно, тъждествено на себе си и обособено нещо, защото появилата се граница между него и нищото се превръща в отношение, в което небитието е страна.

Явявайки се като първично битие, полагащо началото на всички конкретно обособени неща, съществуващото е пределно просто - необятност от елементарни онто-частици (ЕОЧ). В този си вид съществуващото като първично е единство от битие в себе си - обособяващо всяка една онто-частица като нещо отделно и различно от подобните и, и битие с другите - като съсъществуване на всички онто-частици в едно самозапазващо се, самоопределящо се и самоизменящо се многообразие. << BACK

Явявайки се като всичко "в другия край на скалата", съществуващото е Абсолют - единство от битие в себе си и битие за себе си. Самозапазвайки се, самоопределяйки се и самоизменяйки се, без да има съвместно битие със своето друго, то е затворена в себе си система със свои собствени, вътрешно присъщи принципи и закони, които може да опознава, да изучава, да осъзнава, да овладява и целенасочено да прилага и управлява.

За всеки субект на познанието става очевидно, че битието в себе си е актуално "по цялата скала" за всички форми на съществуване, битието с другите е актуално само вътре в единно съществуващото всичко, докато битието за себе си се проявява тогава, когато себеосъзнаването и самопознанието започват да се проявяват и постепенно да заемат своето място. << BACK

 

4. Конкретизация и физическа интерпретация на основните принципи:

Да надзърнем в света на първично-елементарното чрез инструментариума на традиционната натурфилософия.

Най-пълна качествено-количествена представа за запазването на нещата в себе си от позициите на съвременната физика ни дава понятието маса, въведено като пределно обща мярка за инертността на телата. Сведено до нивото на елементарната онто-частица, то би следвало да се разбира като елементарна, минимално възможна в количествено отношение величина, характеризираща битието в себе си като обособено. << BACK

Видяхме, че съсъществуването на нещата в първично елементарна форма е невъзможно без взаимното им съотнасяне. Сложното отношение на съвместна битийност на елементарните онто-частици в тяхната обособеност и една към друга в цялост ни дава най-пълна представа за обема и съдържанието на понятието пространство. По-общо определение за него като реалност е невъзможно да се даде. Физическите представи за "празното пространство" (от Левкип до Айнщайн), играещо ролята на сандък, на вместилище за нещата, са толкова наивни, че го сродяват с нищото.

Всяка елементарна онто-частица се обособява пространствено в елементарна пространствена клетка (ЕПК) със свое място вътре във всичкото и своя собствена протяжност. Между клетките няма празни, заети от нищото места. Те взаимно се ограничават, определят и изменят и така единно съществуващото се самозапазва и самоформира в множественост от състояния. << BACK

Сложното отношение на съсъществуване на елементарните онто-частици в множественост от редуващи се състояния на вътрешна и междуклетъчна взаимна обособеност се покрива по съдържание и обем с понятието време. За отделната онто-частица всяко външно неразчленимо състояние на обособеност, на самозапазване и самоизменение е равно по продължителност на един елементарен интервал от време (ЕИВ). << BACK

От казаното дотук следва, че отделната елементарна онто-частица в най-простия случай с успех би могла да се опише чрез нейната инертност или елементарна маса Ме; пространствената и обособеност като елементарна пространствена клетка с протяжност Хе и обособеността и във времето при продължителност на елементарния интервал (ЕИВ), равна на Те . Формулираните вече словесно закони за самозапазване и самоопределяне на съществуващото, сведени до нивото на елементарната онто-частица, биха могли при това да се изразят математически чрез горните величини във формата на два основни онтологични принципа (ООП):

ОП1 = Ф1еее) = К1 и

ОП2 = Ф2еее) >\= (по-голямо или равно) К2 .

К1 и К2 са основни онтологични константи. Първата от тях фиксира факта, че съществуващото като битие в себе си се самозапазва, докато втората отразява способността му да се самоопределя и самоизменя. Ф1 и Ф2 са основни онтологични характеристики (отношения между основните величини), чрез които се описва първично-елементарното.

В чисто физически аспект, анализът на размерността, при използуване на общоприетите в система СИ (SI) мерни единици, показва, че най-простите изрази, отговарящи по съдържание и по смисъл на изведените два онтологични принципи, са:

ОП1 = Ме * Хе * Те0 = К1 = h / C  и

ОП2 = Ме * Хe2 * Тe-1 >\= К2 = h,

където: h = 1,0545919*10-34 kg m2/s e кванта на действие или константата на Планк, а C = 2,997925*108 m/s е скоростта на светлината. << BACK

Появата на тези фундаментални физически константи в изведените по-горе два основни онтологични принципа, може да се обясни по-пълно, като се изследват връзките и отношенията между инертността, пространството и времето на първично-елементарно ниво.

Съществувайки като нещо обособено вътре във всичкото, отделната онто-частица се самозапазва и самоопределя, и това се отразява от измененията на нейната инертност, протяжност и елементарен интервал време. Тези три величини могат да нарастват (да се изменят) единствено с еквивалентни на самите себе си стойности, винаги различни и по-големи от нула, така че за един ЕИВ протяжността на ЕПК се променя с DХ = Хе > 0, а инертността на елементарната онто-частица с DМ = Ме > 0. По-кратките интервали време DТ < Те , по-късата протяжност DХ < Хе и по-малката инертност DМ < Ме са понятия без онтологичен смисъл. Очевидно е, че основните величини, характеризиращи съществуващото в първично-елементарна форма не могат да нарастват (да се изменят) с такива стойности, каквито не съществуват.

Граничният преход на отношението DХ / DТ, когато DТ ® (клони към) Те има измеренията на скорост и ни дава бързината, с която битието в себе си се самоопределя:

lim DХ / DТ = [(Хе + Хе) - Хе] / Те = Хе / Те = Ve .

Първата производна на тази скорост по времето при DТ ® 0, т. е. за интервали по-къси от Те, е равна по определение на ускорението, с което Ve ще нараства в границите на елементарния интервал време:

lim DVe / DТ = [(Хе / DТ + 0) - Хе / DТ] / DТ = 0,

откъдето се вижда, че скоростта, с която съществуващото първично, обособено в елементарни онто-частици (битие в себе си), се самоопределя (самоизменя), е константа, тъждествена по необходимост на скоростта на светлината, като пределно възможна в реалния физически свят.

По аналогични причини константата К2 във втория онтологичен принцип, която има размерността на действие, не може да бъде по-малка от стойността на кванта на действие на Планк. << BACK

Достоверността на двата онтологични принципа във всеки един произволно взет момент от времето може да се провери, ако, давайки на основните, характеризиращи онто-частицата величини съответното нарастване, установим, че принципите запазват валидността си.

За първия от тях би трябвало да е в сила равенството:

ОП1 = (Ме + DМ) * (Хе + DХ) = К1 , или като го развием:

ОП1 = Ме * Хе + Ме * DХ + DМ * Хе + DМ * DХ = К1 .

Този резултат изглежда по-различен само на пръв поглед. Нещата придобиват своя истински смисъл, когато го анализираме от онтодиалектична гледна точка. При това от четирите члена на равенството, получени след разкриване на скобите единствено произведението DМ*DХ има актуално онтологично значение.

Членът Мее отразява вече осъществилото се минало битие в предходния елементарен интервал време Те , което битие, след нарастването на времето с DТ > 0 се актуализира като DМ*DХ.

Другите два члена - Ме*DХ и DМ*Хе , съответстват на едно неосъществимо битие дотолкова, доколкото едновременно в един и същи ЕИВ е невъзможно една и съща онто-частица да се самозапазва в две различни, взаимно изключващи се състояния, при две различни стойности за инертността и за протяжността си.

Така, че при Мее , актуализиращо се постоянно като DМ*DХ и Ме*DХ = DМ*Хе = 0 (като неосъществими релации), в сила за който и да е произволен ЕИВ ще бъде изразът: DМ*DХ = К1 , който отразява самозапазването на съществуващото в първично-елементарна форма за неограничено време до безкрайност.

Аналогично за втория онтологичен принцип бихме могли да получим:

ОП2 = DМ * DХ2 / DТ >\= К2 . << BACK

В какво съдържание се конкретизира дълбокият физически смисъл на двата основни онтологични принципа? Първият от тях, без никакви усложнения може да послужи като основа за извеждане на законите за запазване на импулса и на енергията. Първата производна по времето от ОП1 при DТ ® Те ни дава импулса на прилежащата на елементарната онто-частица маса:

lim Dе * Хе) / DТ = Ме * (Хе / Те) = Ме * C = Pe ,

откъдето следва, че при DТ ® 0 първата производна на импулса по времето е равна на нула:

lim DPe / DТ = [(Ме + 0) - Ме] * С / DТ = 0 ,

с което може да се приеме, че Законът за запазване на импулса, а следователно и Законът за запазване на енергията, са изведени и доказани от изходните позиции на Онтодиалектиката. << BACK

Също на основата на Първи онтологичен принцип, при Хе = C * Те следва:

Ме * C * Те0 = h / C , откъдето и: Ме * C2 = h * 1 / Те0 = Ее ,

т.е. получаваме едновременно в едно обобщено равенство както познатата ни формула на Айнщайн за пълната енергия, така и общата формула на Де Бройл за енергията на произволно взето тяло при честота на прилежащата му вълна 1/Т . По този начин на ниво елементарна онто-частица корпускулярно-вълновите представи за материята, приети в съвременната физика за взаимно допълващи се (Нилс Бор), се утвърждават като екзистенциално свързани и произтичащи от самата същност на съществуващото. << BACK

За Втори онтологичен принцип откриваме, че е тъждествен по форма и съдържание с отношението на неопределеността на Хайзенберг. Това става очевидно при заместване на:

DХ / DТ = C и DМ * C = DP ,

след което се получава, че:

ОП2 = DМ * DХ2 / DТ = DP * DХ >\= К2 = h .

Тук неопределеността в процеса на самоопределяне и самоизменение на елементарната онто-частица, отразена от промените в нейната инертност DМ и елементарния и интервал време DТ, или еквивалентно чрез нарастването на импулса и DP, и неопределеността в пространствената и обособеност, отчетена от DХ , се явява отнологично, а не гносеологично породена, т. е. не зависи от усилията ни да бъде определена (измерена) една от двете величини, а е вътрешно присъща на съществуващото в неговата първично-елементарна форма.

Аналогичен израз се получава и за неопределеността по отношение на времето и енергията при:

DХ = DТ * C и DР * C = DЕ , или: DЕ * DТ >\= h .

Тук DЕ , както и по-горе Ее , е вътрешно присъщата енергия на елементарната онто-частица, в качеството и на пределно обща мярка на движението (самоизменението). << BACK

 

5. Механизъм на самоопределяне и самоформиране на съществуващото:

Съсъществуването на нещата в пространството и времето, без да са дезинтегрирани от нищото, означава, че самоопределяйки и самоизменяйки се всяка една онто-частица определя и изменя намиращите се в съседство с нея, и обратно - инертността, протяжността и ЕИВ на отделната онто-частица са в тясна зависимост от промяната в параметрите на съседните и частици. По този начин чрез единичното съществуващото се самоформира като всичко. Това е един всеобхватен процес на взаимодействие, на обмен на движение (енергия). Нека го разгледаме малко по-отблизо.

На тази фигура са дадени източника на светлина И, както и разположения на разстояние L от него приемник Пр . И единият, и другият, както и разделящото ги пространство, са изградени от отнто-частици със съответната инертност DМ, пространствена DХ и времева DТ обособеност. За онто-частицата 1 от източника съгласно Втори онтологичен принцип имаме:

DХ1 >\= h / DP1 , както и: DТ1 >\= h / DЕ1 .

Като използуваме познатите зависимости между енергията и импулса като две различни мерки на движението, от двете горни неравенства бихме могли да получим:

DХ1 >\= C * h / DЕ1 ,

от което съвсем ясно се вижда, че протяжността DХ1 на елементарната пространствена клетка, прилежаща на онто-частица 1 зависи непосредствено и обратнопропорционално от енергията на разглежданата частица.

Нека същата частица 1 от източника да излъчи част от своята енергия в даден момент под формата на светлинен квант с импулс DP успоредно на направлението ОХ по посока на приемника Пр . Самоопределяйки се по този начин, тя ще промени своята протяжност от DХ1 на DХ1', или:

DХ1' >\= h / (DP1 - DP) ,

а елементарният и интервал време (ЕИВ) съответно ще нарасне до стойността:

DT1' >\= h / [С * (DP1 - DP)] .

Като се отчете, че между съседните ЕПК няма "празни" места, се вижда, че частицата 2, която получава нарастване на импулса с DP за сметка на онто-частицата 1, ще се свие и протяжността и от DХ2 ще намалее до DХ2' :

DХ2' >\= h / (DP2 + DP) ,

като съответно на това ще се скъси и елементарния и интервал време от DТ2 на DТ2':

DТ2' >\= h / [С * (DP2 + DP)].

Изводът е очевиден: самоопределяйки се, онто-частицата 1 предава движение (отдава енергия) на съседната и частица 2 и я определя. Тя от своя страна може да запази полученото нарастване на импулса за определено време или да излъчи по посока на частицата 3, и така до пристигане на сигнала в приемника Пр . << BACK

Същият процес, протичащ непрекъснато вътре в единно съществуващото, ни дава начина, по който то се самоопределя и самоизменя в цялост като всичко. Този "механизъм" е в основата и на, така нареченото, "разпространение на светлината в празното пространство с постоянна скорост". Чрез него със същия успех може да се обясни и поведението на "виртуални частици".

В дадения пример светлинният квант с импулс DP за време от порядъка на един елементарен интервал DТ изминава разстояние равно на протяжността на елементарната пространствена клетка DХ. От отношението:

[h / (DP1 - DP) - h / DP1] / { [h / (DP1 - DP) - h / DP1] / C } = C ,

в които числителят е равен на изминатия път, а знаменателят на изразходваното време, се вижда, че това е станало именно със скорост С . Същата скорост на разпространение на светлината в реалното, а не в "празното" пространство, ще бъде отчетена и при пристигане на светлината квант с импулс DP в приемника Пр и поглъщането му от елементарната онто-частица р . << BACK

Така изложеният по-горе механизъм на взаимодействие, при който самоопределянето на елементарните онто-частици преминава и се слива с тяхното взаимоопределяне, обяснява напълно и факта, защо масата на фотона в състояние на покой е равна на нула. Причината е в това, че фотонът, или с други думи казано - енергийният квант, не е обособен като отделна елементарна онто-частица със своя собствена протяжност, вътрешно присъща инертност и елементарен интервал време. Таи е просто елементарна порция движение без битие в себе си, което се предава от една онто-частица на друга в процеса на тяхното непосредствено взаимодействие. << BACK

 

6. Единен закон на взаимодействие:

Очевидно е, че реалното макро-пространство трябва да притежава същото удивително свойство, както и отделната елементарна пространствена клетка - да се свива и разширява, когато количеството на енергията, разсеяна в него се променя. << BACK

На следващата фигура е дадена "недеформируемата" линийка АВ в състояние на покой.

Нека същата е съставена от N на брой произволно подредени онто-частици със средна енергия DЕ0 и средна протяжност на ЕПК DХ0 >\= С * h / DЕ0 . Пълната енергия на линийката в този случай ще бъде: Е0 = N * DЕ0 , а дължината и съответно:

L0 = K * DХ0 >\= K * C * h / DЕ0 = K * N * C * h / Е0 ,

където К = 1, 2, 3 и т. н. до К е цяло число, показващо колко пъти дължината на линийката АВ е кратна на средната протяжност DХ0 на ЕПК.

Ако в чисто физически смисъл извършим върху линийката някаква работа А, изведем я от състоянието и на покой и я накараме да се движи успоредно на направлението ОХ със скорост Vab> 0, то пълната и енергия ще нарасне до:

Е = Е0 + А,

като при това ще се измени и дължината и от L0>\= K * N * C * h / Е0 , до:

L >\= K * N * C * h / Е .

Отношението:

L0 / L = [K * N * C * h / Е0] / [K * N * C * h / Е] = E / Е0

ни дава колко пъти дължината на линийката ще намалее при нарастване на енергията и от Е0 до Е . От него следва, че:

L = L0 * Е0 / E .

Този резултат е тъждествен на изведеното в Теорията на относителността, така наречено, Лоренцово скъсяване на дължината - L = L0 * (1 - V2/C2) 0,5 , където V е скоростта на линийката. Това става особено очевидно, когато (пак според същата теория) множителят (1 - V2/C2)0,5 се изрази чрез пълната енергия от зависимостта:

Е = Е0 / (1 - V2 / C2)0,5 .

Смисълът, който имат двата израза обаче, е принципно различен. Докато Лоренцовото скъсяване на дължината е изведено в резултат от абстрактни гносеологично-геометрични отношения между движещите се с високи скорости в "празното пространство" физически обекти, то скъсяването на линийката в приведения по-горе пример е закономерно следствие от взаимодействието на реално съществуващите онто-частици и съставените от тях физически тела с външната за тях, но определяща и формираща ги среда (пространство) от също такива онто-частици. << BACK

Това твърдение може да се обобщи във формата на един Единен закон на взаимодействието.

Тук на някакво начално разстояние L0 едно от друго са дадени телата 1 и 2, поместени в пространство, съставено от N1 на брой произволно подредени ЕПК. Средната енергия на онто-частиците в пространството е DЕ0п , а пълната му обща енергия - съответно:

Е0п = N1 * DЕ0п .

Средната енергия на онто-частиците, от които са изградени двете тела е DЕ ; броят им е N2 ; а пълната им обща енергия:

Е = N2 * DЕ .

Видяхме, че самоопределяйки се, онто-частиците обменят енергия (движение) и се формират взаимно. При това отношението между пълната енергия на пространството Еп и на системата от тела Ет непрекъснато ще се променя. Когато енергията на телата намалява, тази, разсеяна в пространството, ще нараства и то от своя страна ще се свива, и обратно - в случаите, когато отдава част от енергията си на телата, пространството ще се разширява. В първия случай ще имаме:

Ет = N2 * DЕт = Е - А и Еп = N1 * DЕп = Е0п + А ,

където А е работата, извършена от телата за свиване на пространството и скъсяване на разстоянието между инерционните им центрове. В този случай е очевидно, че в сила ще бъде и изведеното вече равенство за дължината на линийката, или:

L = L0 * Е0п / Eп .

Работата А,, както се вижда е равна на енергията на взаимодействие:

А = Евз = Е - Ет = Еп - Е0п .

Като изразим от тук енергията на пространството:

Еп = Е0п + (Е - Ет ) = Е0п + Евз

и я заместим в израза за дължината L, ще получим в обобщена форма Единния закон на взаимодействие (ЕЗВ):

L = L0 * Е0п / [Е0п + (Е - Ет)] = L0 * Е0п / (Е0п + Евз) ,

който ни дава как се променя разстоянието между инерционните центрове на взаимодействащите тела 1 и 2 в зависимост от промените в тяхната енергия (енергията на взаимодействие) и от пълната начална енергия на разделящото ги пространство.

Когато телата се отдалечават в резултат от разширяване на пространството, което им отдава част от енергията си, Евз ще бъде с отрицателен знак и горният закон ще придобие вида:

L = L0 * Е0п / (Е0п - Евз) .

Или в най-обща форма:

L = L0 * Е0п / (Е0п ± Евз) . << BACK

 

7. Многомерно динамично-равновесно състояние:

До тук разгледахме едномерния случай на взаимодействие между две елементарни онто-частици и получените резултати ги обобщихме за всяка двойка произволно взети макро тела, разположени в реалното пространство на произволно разстояние L едно от друго. Сега да обърнем малко повече внимание на многомерното динамично-равновесно състояние, в което се намира всяка елементарна онто-частица в условията на съсъществуване с непосредствените си съседи в същото това пространство.

Да предположим, че частицата 1 е в непосредствен контакт с N на брой съседни онто-частици. Тъй като сложната система от отношения, в които частицата 1 в този случай е страна, не нарушава валидността на двата основни онтологични принципа, то можем да запишем, че:

от ОП1 Ю

DМ(1®2) * DХ(1®2) = h / С

DМ(1®3) * DХ(1®3) = h / С

DМ(1®4) * DХ(1®4) = h / С

...

DМ(1®N) * DХ(1®N) = h / С , и по аналогия:

от ОП2 Ю

[DМ(1®2) * DХ(1®2) ] / DT(1®2) >\= h

[DМ(1®3) * DХ(1®3) ] / DT(1®3) >\= h

[DМ(1®4) * DХ(1®4) ] / DT(1®4) >\= h

...

[DМ(1®N) * DХ(1®N) ] / DT(1®N) >\= h . << BACK

Системата уравнения изведени от ОП1 описва динамично-равновесното състояние, в което се намира онто-частицата 1 в реалното пространство. От тези уравнения следва, че във всяко едно възможно направление: от (1®2) до (1®N), онто-частицата 1 има едно и също (симетрично) поведение и променя своята инертност DМ и протяжността си DХ така, че произведението им (независимо от направлението) да бъде винаги константа = h/С . С тази симетричност на съществуващото в първично-елементарната му форма може да се обясни както инвариантността на физичните закони във всяка една точка на реалното пространство, така и отсъствието на "празни места" между отделните онто-частици, които не се явяват правилни геометрични фигури, а многомерни инерционно-пространствени конфигурации, за които винаги и във всяко едно направление е вярно, че DМ * DХ = h/С .

Изведената от Втори онтологичен принцип система от неравенства показва, че динамично-равновесното състояние на елементарната онто-частица се запазва, като същата непрекъснато, в рамките на всеки един елементарен интервал време във всяко възможно направление извършва или е подложена на действие >\= h . << BACK

 

8. Граничен случай:

Да разгледаме сега и граничния случай, като предположим, че минимално възможната енергия DЕмин , характеризираща количествено връзката между две съседни онто-частици, може да се изведе при заместване на енергията на взаимодействие Евз в по-горе формулирания Единен закон със съответната стойност за най-слабото по интензивност взаимодействие, познато ни от съвременната физика - гравитационното. В този случай:

Е0п = G * M1* M2 / (L0 - L)

и при L0 - L» DХ , и M1» M2» DM получаваме, че: Е0п = DЕмин или:

DЕмин = G * DM2 / DХ .

Би могло също да се предположи, че в условията на динамично равновесие, когато съседните елементарни онто-частици имат енергия близка до минимално възможната за това състояние DЕмин® DЕ , като тук пълната енергия на всяка една от частиците е изразена чрез познатата ни вече формула:

DЕ = DM * С2 = h*1 / DT .

В този случай бихме могли да запишем:

DЕ = DM * С2 = h*1 / DT >\= G * DM2 / DХ ,

откъдето при DХ >\= h / DМ * С се извежда че:

DM <\= (h* С / G) 0,5. << BACK

Този извод е аналогичен на израза aем = е2/h*C , или: е = (h*C*aем) 0,5 , получен в теоретичния модел за обединяване на електромагнитното, слабото и силното взаимодействия, в който е - е заряда на електрона, а aем се явява ката универсална константа. Тук трябва да припомним, че както DM в изведената по-горе формула, така и е в споменатия модел, са количествена мярка за инертността на участващите в съответното взаимодействие частици.

Ако заместим трите универсални физически константи, влизащи в дясната страна на полученото неравенство с техните експериментално определени числени стойности, ще получим, че :

DM <\= (1,054591*10-34 * 2,997925*108 / 6,626196*10-11) 0,5 <\= 2,184340*10-8 кг.

При което от ОП1 за минимално възможната протяжност на ЕПК следва:

DХ >\= h / DM * С >\= (1,054591*10-34 / 2,184340*10-8 * 2,997925*108) >\= 1,610434*10-35 метра.

При тези гранични стойности небесно тяло с маса равна на тази на Слънцето би колабирало гравитационно в приблизително 9,2*1037 елементарни онто-частици, които, подредени плътно една до друга, могат да образуват сфера с обем 1,9*18-67 кубически метра, т.е. тяло 4,9*1021 пъти по-малко от електрона. Този пример показва, как от позициите на Онтодиалектиката чудесно би могло да се обясни онова състояние на сингуларност, в което се е намирала Вселената преди Големия взрив. << BACK

 

9. Критерий за елементарност на микрочастиците:

Както се вижда от изложеното до тук, Онтодиалектиката дава забележителни от физическа гледна точка теоретични резултати. Но особено важно е това, че на нейна основа те могат да бъдат и експериментално потвърдени. Такава възможност дава в частност следния Критерии за елементарност на микрочастиците:

DХ >\= С * h / DЕ >\= 2R ,

където R е експериментално измерения радиус на елементарната частица. Формулиран така, този критерии означава, че е елементарна само тази реална микрочастица, която без ограничения във времето може да съществува в рамките на една единствена ЕПК при равни за нея и за клетката енергии.

Пресметнат за протона и електрона Критерият за елементарност дава следните резултати (виж Таблица 1):

Таблица 1

Характеристика

Протон

Електрон

1. Маса на частицата в покой М0 , кг

1,67*10-27

9,11*10-31

2. Енергия на частицата в покой М0*С ,2 дж

1,50*10-10

8,20*10-14

3. Диаметър на частицата, установен експериментално, м

3,00*10-15

5,62*10-15

4. Протяжност на еквивалентната елементарна пространствена клетка (ЕПК) DХ при V = 0, м

2,10*10-16

3,84*10-13

5. Протяжност на еквивалентната елементарна пространствена клетка (ЕПК) DХ при V = 99,90% от С, м

2,15*10-18

3,96*10-15

Тези данни показват, че от двете частици само електронът удовлетворява Критерия за елементарност за целия диапазон от допустими скорости. При увеличаване скоростта на движение на електрона над 99,90% от С, протяжността на еквивалентната му ЕПК става вече по-малка от неговия диаметър и би могло да се предположи, че по-нататъшното нарастване на енергията му ще доведе до качествен скок, свързан с появата на нова частица с по-голяма маса (инертност) в състояние на покой и по-малка протяжност, съгласно ОП1 .

Протонът дори в състояние на покой има диаметър с цял порядък по-голям от протяжността на еквивалентната му елементарна пространствена клетка, което показва, че не би могъл да се помести и да съществува в нея. Това е убедително доказателство, че същият е сложна частица със своя вътрешна структура. << BACK

 

10. Обобщение:

И така, тръгвайки от първично-елементарното и минавайки последователно през атома и молекулата, през сложните комплексни и органични съединения, през вирусите и бактериите, ние можем да стигнем до онези удивителни прояви на съществуващото, когато наред с битието в себе си и битието с другите на показ излиза и битието за себе си, т. е. когато единично обособеното започва да възприема своята индивидуалност като нещо различно от съществуващото извън него и да се самозапазва и самоопределя, изхождайки от тези свои възприятия.

Битието за себе си в сравнителна степен е съзнание, разум. Битието за себе си в превъзходна степен е Бог, но не и Абсолют. Абсолют може да бъде самое самозапазващото се и самоопределящо се съществуващо като цяло т.е. всичко.

Да се измине вътре в съществуващото пътя от първично-елементарното до Бога е повече от тривиално. За Онтодиалектиката Богът е необходимост. Проблематично е доколко човешкият разум, стъпил вече на този път, ще има възможности и сили да го извърви. << BACK

 

11. Непосредствени приложения на Онтодиалектиката:

След всичко изложено до тук, сигурно сте се убедили, че Онтодиалектиката наистина предлага невероятни възможности за творческо преосмисляне на действителността. На нейна основа обединението между наглед непримирими идеи, възгледи и научни теории става естествено и дори елементарно. Така е с материализма и с идеализма, с Теорията на относителността и с Квантовата теория, с теориите на отделните взаимодействия и т. н. Непосилно и немислимо е да се разкрият пълните възможности на Онтодиалектиката в една единствена статия, но е задължително в края и да се даде поне един примерен списък на проблемните научни области, в които като автор виждам непосредствена възможност за използуване и по-широко разгръщане на онтодиалектическия подход.

Проблемни научни области, където Онтодиалектиката намира непосредствено приложение

  • А. Философия и методология:
  • Преодоляване на противоречието материализъм - идеализъм: "Светът е екзистенциално единен." Въпросът кое е първично "яйцето или кокошката?" има смисъл само в рамките на една отворена система, която не може да се абстрахира от своето битие с другите. Вътре в съществуващото като всичко възможните неща са еднакво вероятни, а редуването им в причинно-следствена закономерност е процес без начало и край. Времето, пространството, материята, идеята... са само атрибут на това, което е - на съществуващото и не могат да претендират за първичност по отношение на него. << BACK
  • Познаваем ли е светът? - така звучи основният философски въпрос, погледнат от гносеологична страна. Еднозначен отговор с "Да!" или с "Не!" е трудно да се даде. Теорията, изложена по-горе е нагледен пример за това. Утвърждавайки съществуващото като Абсолют, който се самозапазва и самоопределя (и в частност самопознава), тя ни кара и да разберем, че не можем да надзърнем вътре в първично-елементарното и да опишем "структурата" на ЕПК. Същевременно видяхме, че съвременната наука е пълна с категории, понятия и възгледи, които са лишени от какъвто и да било онтологичен смисъл. Точката, правата, празното множество и т. н. от математиката, тримерното празно пространство, частиците без маса (без инертност), физическият вакуум и състоянията с нулева енергия и т. н. от физиката и какво ли още не, са само привидно удобни общо-приети конвенции, с които се опитваме да си облекчим пътя към същността на битието. Хубаво е, че познанието има невероятната способност непрекъснато да се освобождава от собствените си самозаблуди. << BACK
  • Б. Натурфилософия, микро- и макро-свят:
  • Теория на елементарните частици, виртуални частици, фундаментални взаимодействия и всичко свързано с тях, са области на познанието, върху които вече проверихме приложимостта на Онтодиалектиката. Резултатите са повече от очевидни. Изключително привлекателна е възможността да се ревизира общоприетия модел на атома.
  • Еволюцията на Вселената е друга област на познанието, върху която Онтодиалектиката безспорно ще упражни значително влияние. Големият взрив в модела на инфлационната Вселена не би могъл вече да се възприема като "начало на света". Свръх високата плътност на веществото и ускореният ход на времето в условията на сингуларност са напълно обясними преходни (а не изначални) състояния на Вселената в рамките на новата теория. << BACK
  • Паралелните светове и свръх светлинните скорости остават в сферата на фантастиката. Съществуването на паралелни светове предполага на едно и също място по едно и също време да пребивават две различни същности, без да взаимодействат помежду си. При елементарните онто-частици това е невъзможно. Проникването на една онто-частица във вътрешността на друга, освен всичко друго води и до самоунищожаване на битието в себе си. Достигането на свръх светлинни скорости би било възможно само при положение, че битието в себе си се самоопределя със скорост по-голяма от С, което от своя страна означава, че взаимодействията между ЕПК и предаването на енергия помежду им трябва да става също със скорости превишаващи скоростта на светлината. Изказването на подобно предположение от позициите на Онтодиалектиката е несъстоятелно. << BACK
  • В. Личност и общество:
  • Актуализиране на релацията Личност - Абсолют. Спомнете си как започна това въведение и се опитайте да продължите линията от достоверни твърдения и съждения в духа на Онтодиалектиката: "Аз съм и моето Друго е! Ние сме съществуващото всичко. Съществуващото се самозапазва и самоопределя за разлика от нищото, то е Абсолют. Аз съм част от Абсолюта - единство от битие в себе си, битие за себе си и битие с другите, вътрешно присъщо ми е да се самозапазвам и самоопределям, да взаимодействам с моето друго вътре във всичкото..." и т.н. Появява се въпросът за хармонията в отношенията на човека с другите хора и с околната среда изобщо. И този въпрос трябва да бъде решен не на база Десетте божи заповеди или комунистическия класово-партиен морал, а от позицията на Аза, осъзнал се като част, макар и нищожна, но все пак част от Абсолюта.
  • Опитайте се сега да си представите, как би изглеждало човешкото общество, ако е съставено в мнозинството си от такива личности. Моето въображение е безсилно за такъв подвиг. << BACK

 

 

(c) - автор (текст и дизайн), 1998-2003 г. Всички права запазени. Това произведение, изцяло или на части не може да бъде размножавано, разпространявано, предавано, продавано, преработвано или превеждано с търговски цели под никаква форма и на никакви носители, включително и по електронен път, без писменото съгласие на автора.